Искам да ви кажа нещо ...

Има една песен на Blue , която се казва Curtain Falls . След като прочетох текста и преведен на български много ми напомни на нашия клас .. и въобще на училището .. ще драсна няколко реда .. защото след време точно това ще ни липсва :

" Започнахме преди много години ,
никой не можеше да знае ,
колко далече всъщност стигнахме ,
откакто се отдалечихме
и няма какво повече да кажа .
И правихме много жертви ,
не изпълнихме много задължения ,
борихме се с всички сили ,
за да стигнем докъдето сме сега ,
само не ме питай как ... Sad

Заедно се справихме със студа навън ,
никой не може да каже , че не опитахме
и никога няма да Ви предам или да Ви оставя .
Заедно се справихме с последните ни страхове ,
помнете моментите , които споделихме ,
ето за това няма да Ви предам или да Ви оставя .. "

Този текст ми напомня нещо , което никога не ми се отдаде възможност да Ви кажа , но ето сега .. ми се предостави .. Малко от нас осъзнават какво ще се случи в края на тази година . Някои от нас ще останат в нашето училище , други ще напуснат , но общо взето ще се разпилеем . Никога повече ние няма да бъдем един клас , няма да се виждаме всеки ден и дори хората , които са ни неприятни ще ни липсват . С годините ние станахме едно цяло , защото ни се наложи да се опознаем и да преодолеем всички перипети , за да бъдем това , което сме . Гордея се , че за тези 7 години бях една част от нашето семейство . Никой няма да отрече , че сме прекарвали повече време с класа , отколкото вкъщи . Остават 5 месеца горе-долу до края на тази година . С времето , което е напълно нормално всеки от нас ще поеме по своя път , но нека никога да не забравяме кои сме и откъде сме тръгнали . Има моменти , в които сме се мразели или силно сме се обичали , но винаги сме оставали едно цяло . Защото сме отбор . Надявам се да осъзнавате , че ни остава съвсем малко време заедно и аз лично предпочитам да го ползваме пълноценно .. защото наистина е за последно ..

За изграждането на всеки един от нас като личност са допринесли останалите от класа.Не е толкова важно дали имаме общи интереси, дали харесваме едни и същи неща, винаги ще бъдем едно цяло.Заедно израснахме, преминахме през много неща.Имали сме и хубави и тъжни моменти, но така се изградихме като характери, седемте години могат само да ни помагат.Дефакто затвориха двадесет и няколко характера в една стая и ни оставиха да се оправяме, да се спогаждаме и да оцелеем някак.
Дори и да се нагрубяваме, дълбоко в себе си всеки един от нас цени целия клас.Ще е гадно да се разделим, едва ли някой от нас ще запази сериозни контакти с друг, защото всеки поема по различна пътека, всеки се бори, всеки печели и губи.Затова ви приканвам да пишем в този форум, сега, да запазим повече добри моменти, снимки и спомени.Да се смеем и поучаваме от грешките си.Защото аз искам да отворя този форум след няколко години и с ръка на сърцето да кажа-да, ето с тези хора израснах, с тях станах човек, те ме направиха това, което съм!

Ами хора доста мили думи. За съжаление има хора в класа ни които се приемат твърде на сериозно. За тези хора част от съучениците ни са нищо. Когато биват например оценени неправилно се групират и сипят огън и жупел по адрес на госпожата. Когато обаче някой друг бъде оценен по такъв начин дреме им на..... Един вид "разслоението на обществото" в това училище, в този клас е една от причините лично аз да искам да напусна...

gabs написа:: Ами хора доста мили думи. За съжаление има хора в класа ни които се приемат твърде на сериозно. За тези хора част от съучениците ни са нищо. Когато биват например оценени неправилно се групират и сипят огън и жупел по адрес на госпожата. Когато обаче някой друг бъде оценен по такъв начин дреме им на..... Един вид "разслоението на обществото" в това училище, в този клас е една от причините лично аз да искам да напусна...

Защо си мислиш, че в някое друго училище няма да е така..? Защо изкара нас лошите и сякаш само нашия клас е така...

Абе класа ще ми липсва като цяло...сега има хора които не мога да понасям зареди правенето им важни и какво ли още не но след време и това ще ми липсва...няма да ма на кои да си изливаш яда понякога... bounce

Според мен, няма да ни е мъчно толкова много, когато се разделяме. Защото може би няма да осъзнаваме, че другата година няма да сме заедно, просто защото не сме свикнали...Мисля, че ще оценим класа си тогава когато влезем в новия клас, с новите идиоти, надувки, зубари и т.н.

Абе аз се чудя как да се държа с новия клас .. Преди съм била малка .. а сега ?

Ох нз аз от 1 страна не искам да се разделяме защото сега наистина в нов клас не познаваш никой (ако отидеш в друго даскало де) и все мисля че всички ще те гледат някак..на криво въпреки че няма да си единствения нов.. а от друга вече всичко ми омръзва има такива моменти че просто искам да се махна и да започна вс наново.... bounce